Нека да споделя малко впечатления след навъртени 1400 км. Живеем в Софийските околия, а наблюденията ми обхващат междуградско шофиране, магистрала и градска среда в София.
I. Екстериор
Като цяло екстериорът на версията Sportline (ще се фокусирам само върху тази модификация) ми допада и бих искал да споделя личното си тълкуване. Веднага се забелязва, че дизайнът е вдъхновен от множество други марки и модели. Още щом го видите отпред, се сещате за Kia, BMW и Toyota.
„Once you see it, you cannot unsee it“ – решетката напомня на Kia, разположението на фаровете и светлинната решетка – на BMW X7, капакът напомня на Land Cruiser, а C-колоната има Range Rover излъчване. Има още много такива естетически препратки.
Предната част е агресивна, с висока вертикална „муцуна“ и капак с типично офроуд излъчване. Предницата е ТОП.
Сега – за страничната линия. Имам смесени чувства. Като цяло ми харесва, но има няколко елемента, които направо ме дразнят:
1. Горната рамка на прозорците е направена с черна лъскава лайсна, но долната е оставена с гумирано покритие, което изглежда евтино.
2. Арките на калниците също можеха да бъдат с черен лак, както е при Tayron R-Line. Уви – оставени са с черна грапава пластмаса. Имам идея за решение, ще споделя по-нататък.
Задницата
1. Много слабо решение е да се свържат стоповете с лента, която не свети. Иначе светлинната сигнатура е характерна и има интересна анимация при включване и изключване.
2. Задната броня ми стои евтино, особено с лайсните, които имитират ауспухови накрайници. Но и това може да се поправи.
Джанти
Много ме радват 20-ките. Жалко, че не са с широчина 8.5J или 9J, както при Tayron, където гумата е 255 – щяха да стоят по-добре в калника. Но и това има решение.
II. Интериор
Ще започна от по-далеч. Никога не съм харесвал изцяло кожени седалки, особено черни. В един от предишните ми автомобили имах такива с вентилация – лятото просто не се издържаше. А от вентилацията направо ме хващаше кръста. Лично мнение – предпочитам алкантара или плат, макар да се поддържат по-трудно.
Преди да изберем Sportline, бяхме се насочили към версията Edition с кожен салон в цвят Cognac. Жена ми много го хареса. Но на живо цветът е твърде оранжев и таблото и дръжките имат пластмасов допир. Черният салон отпадна веднага. Има и сив интериор – комбинация от кожа и алкантара – който ни стана фаворит… докато не видяхме истински снимки на Sportline в mobile.de.
Важно уточнение – по време на избора ни (октомври 2024 г.) в България все още нямаше наличен Sportline.
Всичко се промени, когато видяхме тази версия и се насочихме изцяло към нея. Обмисляхме и RS, но с очаквано ново попълнение в семейството трябваше да побързаме – затова избрахме Sportline… колко много грешахме. Но това е друга история.
Впечатления от интериора:
1. Воланът – новият „беземблемен“ волан не ме дразни. Харесва ми, че няма хромирани елементи, които да блестят – както при Octavia.
2. Седалки – много удобни. Алкантарата е приятна на допир, седалките са широки и с наклонена облегалка за глава (по-добра от тази в Octavia 3 RS). Пневматичната лумбална опора е голям плюс, тъй като прекарвам много време в седнало положение. Седалките са просто перфектни, с удължаваща се опора за бедрата.
3. Скоростен джойстик – очаквах да ми е трудно да свикна, но още на първия ден ми стана удобно. Разположението е логично и практично. При някои други модели (напр. Hyundai) е по-ниско и неудобно, но тук е на точното място.
4. Джобове за съхранение – много и удобни. Промяната на мястото на скоростния лост е освободила място за множество отделения. Както винаги – simply clever от Škoda. Държачите за чаши са умно измислени, а безжичното зареждане с охлаждане е супер идея, макар да не съм сигурен, че охлажда реално. (Pixel 7 зарежда без проблем).
5. Втори ред седалки – място бол. Но защо кола за 100К има твърда пластмаса по вратите и липса на мокет в отделението за бутилки? Тъпо. Има 2 USB-C порта и 12V конектор – достатъчно. Новата поставка за чаши също е удобна.
6. Багажник – обширен. Само RS идва стандартно с куки и мрежи – при останалите това е част от Cargo пакета. Щората има легло, ако е поръчана с двоен под. Все още не съм вдигал пода да видя какво има отдолу. Копчето за теглича е върху слабо закрепен мокет и се страхувам да го дръпна по-силно.
7. Шумоизолация – с допълнителния пакет е доста по-добра от Octavia 3, направо космос. Все пак това е по-нов автомобил. Но шумът от гумите е по-силен, отколкото ми се иска. Škoda Superb III ми се струва по-тих – има ламинирани стъкла и отзад. Това може да се ретрофитне от Tayron.
III. Задвижване и окачване
Тук няма много колебания – 2.0 TSI, 4x4, 7-степенна DSG. Не харесвам дизели, особено 4-цилиндрови. Тестваният 2.0 TDI (190 к.с.) беше муден, шумен и със забавени реакции – усещането беше като в дизелов автомобил от 2001 г. (а имах такъв – V6). Не благодаря. Имам Каравел от 89-та година с 1.6 дизел и го обожавам, но тези новите не ме кефят, освен ако не е GLC 450d 4matic Premium 2025
Целта беше ясна – надежден SUV с 4x4 за съпругата ми, но с достатъчно мощност за "пришпорване".
Окачване – с DCC. Тестваният автомобил беше с такова и ми хареса. Не усещам характерните полюшвания от първото поколение. Караме го основно на Comfort – стабилен е и доста приятен, особено в сравнение с Octavia RS. На някоя среща ще повозя колеги и ще ги сравним 2те генерации на DCC.
IV. Асистиращи системи и инфотейнмънт
Когато купувах Octavia през 2018 г., повечето системи за безопасност не бяха задължителни и се поръчваха отделно. Тогава не взех ACC и Lane Assist – не ги исках. Но сега, когато всички са включени, бях притеснен дали няма да ми пречат.
Изненада – не ми пречат. Speed Warning се изключва веднага, но Lane Assist и ACC си оставям. Дори използвам Traffic Assist на магистрала – много удобно.
Само едно ме побърква: пищи, че колата е запалена и иска да тръгна или да я загася. Ако някой знае как се спира това – моля, кажете!
Инфотейнмънт системата почти не ползвам – Android Auto тръгва безжично, стабилно и без лаг. Графиките са подобрени, UI – бърз. Да, системите са „заровени“ в менютата, но съм си направил бързи преки пътища. Проверявам масло – и толкова.
HUD-ът е много приятен. Имам опит с него и го предпочитам – почти не поглеждам към основния дисплей, освен ако не наблюдавам обороти или температура. Неща, които ще спрем да гледаме след като се разработи.
Заключение
Kodiaq е много автомобил за парите си. Да, конкуренцията вече е на следващо ниво, но и цените са други – 120-130 хил. лв., което за мен няма смисъл. Ще повторя думите на колега от форум: „Няма друг такъв автомобил за тези пари.“
Гледах и Sorento – кола от 2 тона с 1.6-литров двигател? Просто смешно. Попитах ги колко може да тегли – гледаха ме като препарирани. Отговорът: 1 тон… Дори обмислях дизеловия 2.2 CRDi, който тегли над 2 тона, но се отказах. Тресеше се все едно ще избяга обратно към Корея. А, при тези цени новото БМВ Х3 20i xDrive ми се струваше по-добрият избор.
Шкода на три морета!