Да изтупам малко темата за колата от прахта.
С жената решихме да използваме почивните дни около националният празник за една кратка почивка (разбира се без детето - него го оставихме на баба му и дядо му, че иначе нямаше да е почивка

) и скокнахме до Пловдив. От както имам колата това е първо пътуване по българските магистрали и ми беше супер любопитно, какъв разход ще даде. Досега винаги съм бил очарован от разхода, който е давала пътувайки по първокласните пътища. Горивото беше същото (95 от Еко), в колата бяхме аз, жената, един малък куфар и един сак.
На отиване се движих през цялото време със 140 км/ч и активиран ACC, като имаше моменти където настъпвах малко повече с цел по-бързо изпреварване, в случаите когато другата кола се движи с разлика до около 5км/ч от моята скорост. Естествено от Бургас до началото на магистралата и от разклона при с.Труд до Пловдив си карах с ограниченията за съответният път. Разхода който колата ми даде беше точно 8 (паркирайки пред хотела забравих да снимам показанията на борд компютъра.
На връщане, ситуацията беше почти идентична както на отиване - активиран ACC, този път на 145 км/ч. Тук единственото отклонение в маршрута беше, посещението на една автомивка, понеже бях паркирал под дърво и за 2 дена колата беше старателно наакана.
![pardon [smilie=pardon.gif]](./images/smilies/pardon.gif)
Това са и данните от Пловдив до Бургас:
Това е разхода за цялото пътуване: Бургас (Еко-то на околовръстното) - Пловдив (Капана) - Бургас (Изгрев)
За съпоставка, разхода който ми даваше старата кола (Mercedes B, дизел) по магистралата, със скорост от 130 км/ч, беше 6.6 - 6.9. За пореден път оставам супер доволен от Шкодата като разход - та аз минах 510 км. с горе долу половин резервоар. За комфорта при пътуването просто нямам какво да кажа, въобще не усетих пътя и пристигайки до крайта точка се чувствах, все едно не съм шофирал.
На връщане реших да настроя DCC-то в режим спорт - смело мога да кажа, че спортният режим не е за нашите магистрали (или поне не е за 19 цола и висока скорост) и бързо върнах на комфорт. Спортният ще си го ползвам за планинско само, извънградско на комфорт, градско си карам на idividual.
За колегите от Пловдив: Автомивката която посетих се казваше "Express car wash" или нещо подобно, на самообслужване, под надлез Родопи и до сервиза на Рено. Крайно недоволен съм и не ви препоръчвам да ходите на нея. Безконтактният препарат е през четка, която не беше с мек косъм, а все едно с тел за тигани (естествено не я ползвах), пръсках с някакъв шампоан, който само леко нацапа колата, но нищо не свърши. Изплакването също не беше нещо особено и сега колата цялата е на петна (прах, птичи курешки и гняс). Бих се радвал, ако ми препоръчате автомивка на самообслужване, която да си запиша и да си я знам за следващият път.
За всички останали колеги: Хотелът в който отседнахме за пореден път се казва "Hill House", намира се в старият град точно до Капана и главната пешеходна зона. За пореден път оставаме впечатлени от хотела и персонала, всички са усмихнати, дружелюбни, мили и готови да съдействат със всичко. Паркирането е пред хотела и е хубаво да го съобщите при резервация, за да може персонала да ви пази паркомясто. Първият ден имахме резервации за ресторантите "Паваж" и "Айлякария" и този път сме без забележки. На паважа си поръчах катък с препечен хляб (уникален хляб) и свински шницел (това беше най-вкусният шницел, който съм ял в България), жената си поръча някакви веган кюфтенца, които учудващо и на мен ми харесаха. Вечерта в "Айлякарията" поръчката и посещение беше само и единствено заради сочният сандвич с дърпано свинско. Няма случай, в който да посетя Пловдив и да не си взема този сандвич. В допълнение си поръчахме и пържени картофки с пармезан, чесън и розмарин, а за десерт опитахме мус с бял шоколад и манго. Брутален десерт беше това, душевен оргазъм и наслада за небцето - препоръчвам с две ръце да го опитате, когато сте в Пловдив. Естествено и за двата ресторанта трябва предварителна резервация, понеже шанса да има свободна маса, по което и да е време клони към 0.
На следващият ден, все още бяхме във food coma и на обяд хапнахме нещо дребно на крак. Следобед решихме да пием кафе с понички, като за целта се наредихме на доста дълга опашка пред "Bluestone Donuts", за наш късмет се освободи една маса и се насладихме на приятната атмосфера, с чаша ароматно кафе и невероятен донът. Едни от най-вкусните донъти, които сме опитвали - взехме си един с карамел и един с шам фъстък. Вечерта, по препоръка на нашият кум, си бяхме запазили маса в ресторант "Торо Гранде". Обстановката беше приятна (по-различна от предните два ресторанта, тук е малко по "тежкарско", но не прекалено), персоналът беше изключително любезен и до тук спирам с хвалебствията. Храната не беше нищо особено, полуфабрикати, все едно сме в "Хепи". Ресторанта беше разделен на две зали - за пушачи и за непушачи, като за да стигне до залата за непушачи, човек минава през тази за пушачи и съответно като си тръгва, процедурата пак е същата. Аз съм бивш пушач и ми направи впечатление какъв лисичарник беше станало, когато си тръгвахме. Нужда от резервация, поне според мен нямаше, ресторанта се беше запълнил на около 50% от капацитета, въпреки почивният ден и със сигурност щяхме да получим маса, дори и без предварително запазване.
Та това са този път впечатленията от колата и посещениято ни в Пловдив.