Може би най-ранния ми детски спомен е точно от докарването на Шкодата.
Излизаме цялото семейство навън вечерта, отиваме на паркинга... Голяма радост. Било е 28.12.1986г - тогава Шкодата е получила регистрация.
Баща ми не пазеше новата си кола особено.
За кратко време откраднаха фарчето за мъгла, издраха боята с пирон, седалките буквално за 3-4 години изгоряха на слънцето.
Хванаха се с дядо ми и я пребоядисаха неособено успешно.
Това сме ние пред блока на баба ми и дядо ми. Годината е може би 1993, а Шкодата е с нова боя. Личи си как съм се ухилил.
През 1995 баща ми загина и решихме Шкодата да остане за мен и да я карам като стана пълнолетен.
Аз карам от 1992... Редовно молех дядо ми и той ми позволяваше ежедневно да карам Шкодата. Факт е че като ученик съм навил няколко стотин километра с нея. Колко точно, не зная - километражът не работеше. Карал съм я и лятото, и зимата в най-големите студове и поледици.
Паралелно си карах и другата наследствена кола - Жигули из квартала в София.
Тази снимка е от 2001г. Колата за последно е с жълти номера.
Прехвърлиха ми я на мое име покрай смяната на номерата. Бях още 11 клас, а имах две коли в движение на мое име.
2002г. изкарах книжка - взех я и почнах да карам законно точно три дена след 18-тия ми рожден ден.
Тогава стегнах Жигулито, то беше на 103000км, но много по-солидно като кола спрямо Шкодичката.
Дядо ми я ползваше отвреме-навреме като резервна кола. Тя успя да се изпочупи. Правиха основен ремонт на двигателя, късаха се полуоски, моторът се пали заради селския майстор, който крал бензин от помпата и така нататъка...
Тука вече дядо ми си е купил Астра и Шкодата стои като паметник на двора на вилата му.
Въпреки ремонта, пак беше прегрявана и изобщо така и не работеше като хората:
Покарвах я на село по малко:
Пушеше си синьо, типично за Шкода, което идва да подскаже, че пак е за правене:
Ето я и Шкодата на чичо Митко - наречена Марийка:
Тя пък още 1989г. участва в катастрофа и след челния удар няколко години стоя без движение. Чичо ми си я подкара, но така и не й сложи решетка отпред. Не смени и спуканото челно стъкло, в резултат сега още имам ново стъкло за 120.
Бежовата все така си стоеше навън:
2006г. я спрях от движение, за да не й плащам данъка от 16 лева годишно. 2007г смениха наредбата и данъкът си го плащам като поп и до момента. Тогава свалих главата, смених гарнитурата и я стегнах грамотно. Оправих и запалителната система (имаше разбит привод на делкото), та с нов привод и делко колата заработи добре и почти без да пуши.
2008г. си купих истинска ретро кола - Варшава и за Шкодата съвсем не оставаше време.
През 2011г. дядо ми и баба ми решиха да се приберат в апартамента. Наложи се да преместя Шкодата.
С Драго - dragomir68 отидохме с джип и въже. Тя обаче бодро запали и мина 10км на ход.
Вече беше доста избеляла.
В крайна сметка я вкарахме в двора на родната къща на дядо ми.
Бялата от 2006г вече се покоеше там. На около 120000км чичо ми скъса биела и Марийка приключи курса със свалени номера. Тогава ми връчи ключовете, аз му дадох 150лв за новите гуми, които беше обул току що (4 барумки)... Така си стоят нови...
Завих бежовата с чергило.
Няколко седмици след това дядо ми почина. Така се стече живота, че аз точно 8 години не ходих при Шкодата.
----
Тази година се разходих. Бях си взел акумулатор. С чичо ми отидохме да видим какво е останало от двете Шкоди.
Бившата Шкода на чичо ми е потънала в зеленина:
Бежовата е по-малко обрасла. Растенията буквално са изкъртили пластмасовата решетка. В интерес на истината, нова такава има на задната полица. За 8 години и тя е изгоряла на слънцето. Чергилото е заминало нанякъде.
Ключалките бяха заяли, но с малко ръчкане предната дясна врата се отвори. След това успяхме да открехнем задна дясна, после и шофьорската. Най-трудно се отвори задна лява врата, на чиято рамка е дръжката за задния капак.
С доста тласъци механизма сработи. Излетя рояк оси, които си живеели между вратата и рамката. Един охлюв падна от вътрешната част на вратата.
Въобще шок и ужас за флората и фауната.
Дръпнах заветната ръчка:
Растенията са си живяли спокойно и под капака.
Оказа се, че маслото си е е бистро (смених го преди да я зарежа). Антифризът също е на място. Нов, некаран, на 8г.
Под предния капак положението е по-зле. Влизала е вода и изгнилото дъно е съвсем изгнило:
Поставих акумулатор. Налях тубата с бензин (резервоарът е без пробка отдавна).
Подкачих гориво, помпата работи.
Наместих се на шофьорската седалка. Дръпнах смукача.
Двигателят завъртя. Малко трудно, но завъртя.
Припука, прикашля и акумулаторът падна.
С нормално зареден акумулатор със сигурност ще запали.
По купето освен ужасната боя - заминали са праговете и дъната. Те си бяха и преди това - дядо ми беше кърпил в краката на шофьора с нитачката.
Та така - колата е за тотална реставрация. Играл съм го вече няколко пъти.
Някой ден може и това да стане. Ако реша да имам японка - ще търся здрава за донор и останалото е ясно. Поне документите са си налични и ОК.
На фона на адските мъки, които предстоят по бежовата, покупката на нешо по-добро ми се стори най-елементарното решение.
----
В края на октомври си купих моята трета Шкода.
За пръв път я видях във форума, било е сигурно 2006г и още беше бежова. В последствие - някъде 2008 с Росен ходихме да разглеждаме Шкодите в големия гараж във Варна и зелената много ме изкефи. Не си спомням да съм я карал, Миро ми даде да карам МБ-то, което сега е при Анастас. След това Косьо купи зелената. Той пък ми е комшия, през един блок и също го познавам не знам вече от кога.
В някакъв момент - сигурно е било 2015, ходих да я гледам зелената. Тогава обаче ми беше повече мерак за стара Волга или нещо друго по-ретро. Имах Варшава и Жигули и Шкодата ми се стори твърде модерна.
Минаха няколко години, купих си и реставрирах Волга М21. Купих си и Ниса...
И преди месец някъде Наско от Варна ми пусна мухата за бялата русенска 120Л.
Говорих и с Росен, мерак та мерак. Бялата имаше дребни забележки - например липсва лайсната на задна дясна врата.
Звъня на Косьо - дай да намерим лайсна. Той ме покани да се видим.
Отидох, видях и нямах нужда от много навиване. Не беше палена от година и нещо. Запали от раз(!). Съдба!
Прехвърлихме и съшия ден даже минах КАТ за нови талони. Та колата си смени адреса с една улица разстояние.
Шкодата е правена от двамата й собственици преди мен - Миро и Косьо.
Миро купи отлично запазена и неизгнила базова 105Л с идеята да я трансформира в топ модела на Шкода от края на 70-те и началото на 80-те, а именно 120ГЛС.
Купето е възстановено козметично 2006г. Сменен е цвета на настоящето зелено, което е характерно за 120ЛС и 120ГЛС.
Визията е сменена изцяло. Отпред е поставен ГЛС пакет - 4 фара в комплект със съответните решетка и маска покрай фаровете. Пакетът е от най-красивия възможен вариант - поставян само 1982 и 1983г. Старите са с повече хром, което поне на мен ми идва твърде много. Добавен е и оригинален черен спойлер от Гарде.
Джантите са опционални за модела - Indianapolis 13" и то 5бр. През 1979 започва частично да се поставят 13-цолови джанти като опция. Краят на 14-ките е през 1980 с излизането на модел 1981.
Отзад има GLS лайсна между стоповете. Няма спойлер на задния капак, но и маската вече няма решетка - това е характерно за модел 1979.
Брони, стопове и какво ли още не е сложено чисто ново при модифицирането на купето.
Боята е R-M, акрилна и все още изглежда отлично.
Интериорът е от GLS и то в по-лускозния вариант след 1982г - табло, волан, кори на вратите... Седалките са с високи облегалки от Рапид. Имат регулиране по височина, което при моите размери е супер. Самият салон е в отлично състояние.
Двигател. 120
Трансмисия - 5-степенна предавателна кутия в комбинация с мокри къси полувалове.
Спирачна система - добавен е сервоусилвател.
Казано накратко - колата е направена за каране. Има си всичко, което съм искал да има в Шкодата, когато като дете разглеждах заводското ръководство за експлоатация - отопляемо задно стъкло, интервален включвател на чистачките, ГЛС салон. От друга страна е със супер здраво купе, което в толкова ранен вариант без спойлер е на практика неоткриваемо.
Ще се опитам да направя малко ретроспекция на проекта.
Ето снимка от 2006г. Миро я е купил от Стара Загора, а Росен снима. Шкодата още си е 105Л и е бежова. Купето е супер здраво. Тя и до сега няма изгнило.
Ето вече в завършен вид.
Заводската цветова гама:
Понеже съм фен на по-заводската визия, спортното гърне остана при Косьо.
Колата е печелила много награди.
Основен недостатък на зелената Шкода беше липсата на добре изглеждащо арматурно табло, отговарящо на обозначението ГЛС.
Аз винаги съм искал 120 с всички възможни "екстри" за модела. Безброй пъти съм чел и препрочитал десетките книги за Шкода вкъщи и винаги съм приемал наличието на оборотомер и отделни контролни лампи за някаква много яка характеристика на топ моделите ЛС и ГЛС.
Естествено, в момента целия интериор и екстериор на Шкода по никакъв начин не е луксозен, независимо дали е вариант "Л", или "ГЛС", ама а де, искам си лампичките и това е.
Уж бях решил да не се хвърлям както обикновено, ама аз съм си аз и като си реша, нещата се случват.
В крайна сметка Шкодата е елементарна на фона на М21 или Варшава като задача за възстановяване. Като е елементарна, значи, отивам в магазина ииии. И магазините взели, че затворили докато се наканя да подкарам Шкода.
Масовата Шкода 120L има такова табло:
Всички контролни лампи, с изключение на 4, са в общ кръгъл уред.
Вариантите с 58к.с. - 120LS и 120GLS, както и 105GL и 120GL имат оборотомер и съответно лампичките от кръглия уред са поставени на пластмасовата "приборна кора". Всяка лампа е в отделен пластмасов корпус, но който е отлята пиктограма, боядисана с бяла боя.
Понеже в България вариантите с оборотомер не са внасяни от Мототехника, въпросната конфигурация е по-дефицитна.
Съответно и тук има няколко варианта.
Ранен вариант - до модел 1981. Лампата за ниво на горивото не е в уреда, а на кората, и то отляво(!). На най-първите до 1978 самите пиктограми са други, след това стават стандартните за Европа. Особеност на ранния вариант е, че е с прозрачни стъкла на уредите.
Има и ранен вариант с черни релефни рингове - правен е от 1981 до 1983г.
След това идва таблото с вградена лампа за ниво на горивото и дневен брояч за километри.
На Шкодите - "японки" започва стандартно да се поставя заден фар за мъгла, съответно се появява и лампа за него.
Ранният вариант има лампа за включени къси светлини - "за допълнителен монтаж", както пише в книгите, както и за предни фарове за мъгла.
Късният има лампа за включено външно осветление - стандартно без крушка, но свързана с осветлението на таблото. Слагаш крушка и почва да свети. Освен нея има лампи за предни и заден фарове за мъгла.
Какво направих аз?
Таблото на зелената е по-интересното с голямата жабка - от GLS / Garde след 1982г. Значи върви с черни рингове?! Или пък по-ме кефи да е с ранните хром рингове, щото е 1979г. без спойлер отзад.
Пуснах си аз обява - а у търся си уреди за ГЛС. Всички шкодаджии ми обясниха, че няма как да стане и да не съм се опитвал.
Е, за една седмица мисля, че успях да реша въпроса.
На колата имах следното табло:
Кора от 120L с бензиномер 81-83 без лампа, термометър и километраж пак 81-83 (прозрачни стъкла, няма дневен брояч на километри и черни релефни рингове). Оборотомер с матово стъкло от японка. Аз естествено имам две японки и поне 3-4 дъски от 120Л с черни релефни рингове и там всичкото му.
Викам - ще събирам за японка, щото ми е такъв оборотомера.
Речено - сторено:
Един добър човек - Янко от Велинград ми подари нужната кора. Тя обаче е претърпяла тунинг, характерен за преди 15-20г.
За зла беда пластмасовите корпуси на лампите са били с поставени други пиктограми и трябва да се магьосват. Все едно - супер е и точно това, което търсех!
Да де, ама получавам второ включване. Понеже съм много досаден и нахален, колега от Русе ми праща следната кора. Той я е внасял от Англия, та ми даде и английски скоростомер в мили:
Имам си значи, не само хубава кора за японка, ами и оригиналната GLS инсталация за уредите.
Мога да си направя конфигурация за японка като моята - модел 1987.
Километраж с дневен брояч, оборотомера от зелената, бензиномер с лампа и така нататъка.
В събота следобед друг един приятел ми донесе още по хипер-мега-гига дефицитна кора за ранна GLS. ООО! Не водя никави размисли, директно купувам и се кефя.
Кората е от Пловдив и е напълно здрава. Това само по себе си е рядкост, защото те се пукат супер лесно. В общия случай, като се развали километража и се почне ръчкане на гривната и после стягане юнашки.
Ето я непочистена:
Естествено, километражът е развален и ще взема друг. Откъде?
Почистих и разглобих един комплект уреди за 105L/120L. И той е за 79 до 81 година на модела, с вече нормалните пиктограми, но все още с хром рингове и лампа за ниво на горивото в комбинирания кръгъл уред.
Хубавото и на него е, че е с напълно здрава кора. В общия случай се пукат по средата.
Една събота си поиграхме с таблото.
Фолиото на Оракал, което навремето ми препоръчаха унгарците, реставриращи Лади, свърши чудесна работа. Залепва се голямо парче внимателно, без да се набръчка и после с макетен нож внимателно се изрязва - първо вътрешния контур, после външния.
Смених километража и бензиномера, както си бях намислил, с тия от обикновеното табло от 120L - пак ранни, с хром гривни.
Ето завършеното творение:
След това се заехме с монтажа. Пуснахме кабел от предпазителя (номер 5) за предна лява къса светлина (на втория път го уцелих) до контролната лампа на късите, като съответно й извадихме и маса.
Направих една простотия. Понеже съм забравил как изглеждат Шкодовите ключове, реших, че ще трябва да демонтирам ключа от средната част на таблото и от 4-тата му клема да пускам кабел до лампата за подгрева на стъклото. С бодър устрем пръснах цялата средна част на атоми - свалих радиото, конзолата, пепелника и заветния ключ. Опа - ми то кабелите са си запоени и си има куплунг на съвсем удобно място зад радиото. На всичкото отгоре инсталацията за контролна лампа си продължава из дебрите на таблото и след куплунга. Я да закачим таблото. Щрак подгрева и съответната лампа бодро си се запали на таблото. Значи можеше и без да пипам каквото и да е. Хайде обратно - сглобих всичкото разглобено, всичко работи. С проби установихме няколко изгорели крушки, както и че съм разменил фасонките на дългите и на лампата за налягането на маслото.
Бръм - паля Шкодата!
ООО - РАБОТИ!
Тука всички лампи светят. На дългите и за зареждането са с по-слаба светлина заради по-плътните им светофилтри, та не се виждат добре на светкавица.
Направих си кефа по 10м напред-назад разхождах половин час Шкодата. Е какво? Всичко си работи. Двигателят не грее, спирачките са супер. Новият оборотомер се държи отлично.
Светят лампите за бензина (няма бензин) и за спирачките. При Шкода лампата се пали, в зависимост от хода на педала. В случая колата е със серво от Мазерати и спирачна помпа от Лада. Самият включвател е малко по-друг от на японка и пластмасовото бутонче там тук е метално. Както и да е, важното е, че колата спира отлично - кове на място, педалът е с малко усилие. Всичко нормално. Лампата остава за по-натам да я мисля защо свети и как да не свети (мога да махна клемата на включвателя и няма да свети, ама аз ще си играя...)
Друга една събота пръснах на атоми предницата.
Бях събрал вече две хубави метални емблеми от ранните 105/120, каквато е и тази. Всички Шкоди са с метална емблема до моделна 1979г, доколкото имам информация по въпроса. След това на S, L и LS вариантите почва да се слага пластмасова, а метална остава само на GLS.
Та ето я значи решетката с монтирана на нея емблема. Успях да я захвана надявам се здраво. Дано не я крадат, че е тегава за монтиране.
Последва сглобяване и ето какво се получи:
Доволен съм от резултата, с емблема ми изглежда по-добре.
Стана бая дълъг този първи пост, ама 33 години история трудно се събират на едно място.
Поздравления за ентусиазма 
![[smilie=pleasantry.gif]](./images/smilies/pleasantry.gif "pleasantry"){kind=small}
Много се радвам и вече ежемесечните ни сбирки в Разград когато идваш ще са основно на тема шкода. ![[smilie=yahoo.gif]](./images/smilies/yahoo.gif "yahoo")
