Колата на Таратайката

[Taratajki]

идват по принцип намазани.

Ух, дано Утре ще махна една от лесните да проверя Че като нямам клещи за тия шибани скоби на тръбите за турбото и на четвърти цилиндър мислех да я сменям през ауспуха Доде намеря правилните клещи, 2 бири заминаха.

Става и с технически вазелин

Мерси

[nasmen]

@Taratajki, Ама е голям кеф да си я направиш сам

[Taratajki]

голям кеф

Да, има някаква удовлетвореност от цялата работа
Но е по скоро.....по неволя

[Taratajki]

Става ли Фабия 3 за дълги пътувания?
Отговора е ДА, ама е тегаво,
Миналата седмица ходихме с жена ми и кучето до Босна и Херцеговина. Трябваше да ида с фабията, щото октавията е в бокса за решаване на проблеми с оптекаемоста на корпуса.
Па и за двама души и шиба ину е достатъчно кола.
Тръгнахме и всичко беше супер, докато не ни задуха насрещния вятър още преди Драгоман. Направо ме връщаше към вкъщи. Естествено разхода се повиши осезаемо. Аз не съм от тия дето ще правят задръстване, та.... газ и това е.



Стигнахме в Сараево, с няколко стопа за ядене, шматкане, зяпане....

На следващия ден ходихме до извора на река Босна, близо е до Сараево, много як парк, пошматкахме се 2 часа. После до някакво градче Високо, пирамиди имало, жената водеше, аз само шофирах и виках, да скъпа.
Хубаво беше, природа, някакви забележителности, ядохме бургери, много добри. Вечерта Сараево, деба и стръмното село, деба, часовника ми откачи от радост колко много съм се движил, аз щях да пукна....
На третия ден, айде до Мостар. Гледам google вика, 2+ часа, па то 130 км. Ми дадоха всичко от себе си, едвам свалих до час и 50 Мин. Двулентов път, перфектен, с много завои, направо се радвах като малко дете докато карах. Бях с летните гуми, колата с твърдите пружини....Абе много се наслаждавах. За разлика от кучето и жена ми

Тази кола е направена за такива трасета. Много добро път и поведение. Радвах се, че не съм с октавията, която е като параход в река на път със завои.
После отидохме в Бихач, разходки по поречието на река Уна и Национален парк Уна, това трябва да се види, аз не мога да го разкажа. Седях 40 Мин до водопада, единия от многото, и не ми се тръгваше, магично е....пътищата страхотни, организацията на самите места, също. Бихач е малко градче, парк, река , хубаво хапване, гостоприемни хора и невероятно обслужване навсякъде. Около него, много за разглеждане, ще ида пак със сигурност.
И трябваше да се прибираме. Тръгнахме от Бихач, ходихме до още два три водопада и газ за Хърватска. Там спряхме в Растоке, ядохме, поснинмахме пак разни водопади и реки, и в спа хотела, за един ден почивка от почивката Разпукай се от лежане в сауни, парни бани, джакузита, басейна....Абе всяко от стоте евро си струваше
На Разпети петък тръгнахме за България. И тогава разбрах, че фабията не е за аутобан. При 150 км/че е "леко" шумна. Ма па по бавно си е опасно. След границата 130 и се понасяше.
За кола с 1.2 мотор и 5 скорости не е за магистрала. Ако имаше 6 скорости, може би по добре. Но пък за пътища със завои, е супер.





Разхода за цялото пътуване. В него е всичко. Колата не се гасеше по границите, ако на се включи сам старт-стопа.
Подобен беше и на октавията, когато ходихме до Мюнхен за нова година. Но пък с нея карах доста по бързо и по тихо