Имах еди Трабант 601s, последно поколение с електронно запалване и специфична тапицерия... на 40 000км. Като почина дядо ми, остана в един гараж на Варна. Тинейджър тогава... не ми беше до него. Един ден реших, че трябва да се подкара. Отварям вратата, вътре ..... от мишки. Избеснях, извадих го на светло и го изчистих основно. Викам ей сега ще го възпламеня. Отварям капака, следваща изненада. Гадния плъх проял цялата кабелна инсталация на тампона за купето дебела като детска китка и влязал от там вътре да зимува. Взех един сноп кабели, поялник и го възстанових. След това се оказа, че резервоара е заминал от седене, по скоро кранчето с цедката. От там и карбуратора се беше заталачил с ръжди. Отворих го, изчистих го, една туба вместо резервоар, то разлика много с оригиналната концепция няма.
![sarcastic [smilie=sarcastic.gif]](./images/smilies/sarcastic.gif)
Акумулатор, старт и Трабито възпламени почти от раз. А не беше палено поне 7-8 години... От тук насетне беше ясно че няма как да бъде оставено пак да го ядат мишките. Изкарах го в квартала, газ.... понеже гумите бяха виндки на кокал, ги въртеше дзвера яко... До тогава не бях карал кола с горни скорости, ама доста лесно ми се получи, влизаха си мазно... Та се зачудих какво да го правя... Бабата вика продай го. За нея си беше ценност, те с дядото бая пара са заделили за него навремето. Как да и обясня... Влизам в нета, форум Трабант и пиша - Трабант за подаряване, условие, който го вземе да не го разсфасова.....
30 мин. след това ми звъни един екземпляр. Вика давай го, къде е колата? Във Варна. Ох, аз съм в София, но нищо ще го взема. Ама той няма номера... Няма проблем ще го измислим, само ми го пази.
И така се запознах с доктор ЗиЗи - оказа се адаш. Познавам силно казано , само по телефона се бяхме чували. Страшен почитател на ГДР ската техника, собственик на над 20 трабанта по онова време, от които поне половината в движение с регистрация.
Аз по това време вече живеех в София. Обажда ми се, вика отивам да го взема от Варна с репатрак! Леле викам ама аз не съм там, но той баща ми сега е там по съвпадение, обаждам му се, викам ще дойде един да вземе трабанта. Звъни баща ми след ден, и каза абе ти тоя човек виждал ли си го. Ами не, само по телефона сме се чували. Леле той е уникат.
Дойде с Баркас бордови (по младите колеги сигурно не знаят какво е това)! Натоварил вътре трабанта и отпрашил за София
След известно време ми звъни - ти имаш ли някакви документи. Дадох му каквото имах и после известно време не се бяхме чували. Минаха години....Една зима ми звъни и казва - дай да се видим да ти покажа Гларусчето. Всичките му трабанти са с имена, нашето нали варненче - Гларусчето. Каза - вземи и баба ти с теб да си види колата. Отивам аз в кв. Левски, тогава за първи път видях доктор ЗиЗи на живо, в едно заградено пространство трабантчето възстановено, чисто, с регистрация. Баба ми се разплака от умиление...
Драма страшна стана, бабата седи и гали колата, радост и сълзи. При което доктор Зизи я хваща под лакът и вика - ела сега да те повозя на моята гордост. И ни води при това:
021361484-big (1).jpg
Аз си загубих акъла... Вътре задните седалки два реда насрещни, кожи, от тавана пада монитор. Отгоре люк с панорамно стъкло. Най-впечатлясащото е че колата е с регистрация минала технотест... Повозихме се, емоции...Бабата впечатлена от лимузината, щастлива за Гларусчето...
Мина време, преди 2 години ми звънна да ме кани на някакъв фест, щял да ходи с Гларусчето, да ида с бабата... Беше починала...
Каза, че иска да прави музей на ГДРската техника, ама ядове с община имл нещо. От тогава не съм го чувал...
П.С.
Сега ровнах в нета и си намерих Гларуса
http://trabantbg.eu/index.php?topic=50. ... en#msg1607