Škoda Форум България

В моят случай втора клапа беше съвсем блокирала - нещо беше потекло вътре, докато е стоял карбуратора. Та сега всичко е намазано и почистено.
Виждал съм неведнъж Шкоди, които са вървяли години наред само на първа камера... Примерно бялата на чичо ми в Бяла Слатина. След като скъса биела и я бракува, почнах да ползвам разни неща от нея. Взех карбуратора и се оказа, че над втора клапа има половин сантиметър спечено масло и прах.
Сега с новия карбуратор колата работи много прилично и наистина дава смешен разход. Вчера зареждах - минал съм към 200км с 15 литра газ. Волгата ще ги глътне за 100км примерно и аз съм свикнал да не мисля - сипвам винаги до горе и колкото мине. Но определено е приятно да се возя за без пари.
Снощи източих водата, заредих антифриз и вече е готова за зимата. Сега сутринта в дъжда се държа много добре, парното загрява за нула време, както и на бежовата някога.
Скоро ще я спирам от активно каране - без ESP на хлъзгаво не е разумно да се кара. Не че не съм карал години наред, но сега скоростите са по-високи и останалите коли спират много по-добре от мен. Въпреки новите гуми, заради леката предница е елементарно да блокира. Иска си внимателно каране, а аз я карам по-скоро агресивно, което не е добре.

Преди няколко години (4-5) така щях да се очистя с Варшавата. Карах с едни стари американски гуми с бял кант. Тръгнал съм за Ботевград на парад. На гара Подуяне идвам по Ситняково, пред мен се влачи някакъв хасковски Мерцедес, а то си ръми. И аз газ колко може, минавам го, спирачки преди десния завой на Шела. Блокира, завлече, в завоя на островчето има стълб, после пък е оградата на трамваите. Завъртях се като пумпал и спрях със задницата към оградата. Човекът с Мерцедеса си отмина, хората на спирката се бяха нагласили да гледат сеир. Запалих и по терлици със свити уши се изсулих посока Ботевград. След два дена си обух 4 нови гуми и вече хич не ми се правят експерименти със стари коли.

От самото начало ми се иска да видя как ли ще стоят стандартните железни 14-ки с рингове и тасове на колата.

Понеже ми се ще да карам и на сняг, реших да изпълня замисленото със зимни гуми.

Джантите - стандартни Шкодови 4 1/2 - 14 ги взех от Коце - Малкия. И петте имат обозначение 11-66 от вътрешната страна. Дали са от ноември 1966, или това е друг някакъв код, не зная. Някой ако знае - да каже.

Ето какво се случи след като се разделиха с ръждата посредством пясъкоструй и след това получиха прахово покритие. Цветът си е заводския за Шкода. Идеите за жълти, червени, бели и още други подобни извращения остават за друг път.







Ето и декоративните елементи за ранна Л/ЛС/ГЛС:







Цялото упражнение е най-вероятно излишно - едва ли ще навия хиляди километри зимата точно с тази кола, но не пречи да опитам. Откакто не грее и всичко й работи, я ползвам доста активно.

m_g написа: 01.12.2020, 14:12:52 Понеже ми се ще да карам и на сняг

Не искам да ти развалям ентусиазма, но след известно време ще тръгне ръжда в процепа на джантата (въпреки праховото) и заради тасовете, които ще задържат мизерията.
Ама ако не ти е толкова драма - продължавай с кеф да си я караш.

Да, на 100% ще ръждясат джантите, както и тасовете (имам още нови), то и цялата кола ще. За момента джантите на Нисата, които са със същата конструкция, не са мръднали за 2 години навън след праховото. Броните обаче вече са тръгнали - миналата зима я опръскаха с реагент, не я измих... Стана една идея по-изгнила от преди. В момента се ползват много агресивни химикали, които буквално ядат старите коли. Тази така или иначе, Шкодата има забележки по веждите, преден десен калник, двата капака, двете десни врати... Ясно ми е какво следва и какво предстои да се прави. Ще изкара още 2-3 години, а може и повече, ако другото лято се изкърпи частично. Дъната са идеално здрави. Леко-полеко събирам части. Карам я почти всеки ден и то нарочно - имам и нова кола, ама тая ми носи особено удоволствие. Пък аз не броя дори направените ми стари коли за някакви музейни експонати. Карам ги - колкото мога, повече.

Не можах да си намеря ринговете и другите тасове, та взех каквото намерих.
Ето какво се получи:

Екстра се е получило

Красавица!!!
Мисля че ринговете няма да и стоят хубаво

Със зимните гуми колата е много проходима. Надминава всички мои очаквания.
В събота жена ми се изстреля рано по работа в центъра. Към 11:30 и аз се размърдах, взех я и решихме да ходим да видим как е на Витоша. В града валеше дъжд при малко над нулата. Над Бояна падна типичната гъста витошка мъгла. По пътя за Златните имаше доста движение. Някъде около отклонението за Копитото дъждът премина в сняг. На самите Златни си беше понатрупало. Завих към Ветровала. Нагоре стана все по-зимно. Малко след пистата полицай отбиваше движението. Въпреки Ковида се беше образувало задръстване от коли. Завъртяхме и обратно до Златните мостове. Този път кривнах по пътя за хижа Бор (отдавна не работи и е разбита и разграбена, от над 20г, но като бях втори или трети клас, изкарах там две седмици на лагер, та си ми е слабост). Шкодата вървеше из снега без ни най-малко замисляне и намек за пробоксуване. На Момина скала преспите вече си бяха истински. Завъртях на паркинга на входа на поделението, гази и не поднася. Нагоре снегът беше още повече. Стигнах до хижа Родина и там се отказах. Нагоре и пътят е доста разбит, вече няма работещи хижи (или са единици), та не беше най-разумната идея да продължа - клоните на дърветата се бяха навели от мокрия сняг и най-нормалното нещо е да падне дърво.
Та направихме зимни снимки.






След това слязохме надолу, обикаляхме из селата покрай София, като стигнахме до Бухово, Сеславци и Кремиковци. Даже и през Ботунец се завъртяхме. Не бях ходил в това гето от няколко години. Сега блоковете дори и в най-мизерната втора част са с нови дограми. Е, има тук таме опустошени апартаменти, но не е като преди 5 или 10 години.
Пак минахме целия град. Хайде на Алеко и съответно тръгнахме от Драгалевци нагоре. Вече се стъмни, мъгла, коли... В комбинация с дебел лед по пътя - на Витоша сол не хвърлят, само пясък, и става адски лед нагоре. И пак - никакво буксуване. Изпърпорихме догоре.




Горе си беше и студено, а и си валеше стабилно.

В неделя измих Шкодата от калта и това е, до следващия сняг.

Захванал съм се с предните спирачки на Шкодата.

Имам нови спирачни апарати Пал Чехословакия, тръбички и маркучи. И накладки чехословашко производство покрай апаратите.

Реших да купя и нови дискове. По магазините (или в единствения магазин) дискове за 120 вече няма. Като няма, ще поръчаме. Та поръчах и ми доставиха дискове на марката Брембо, както и накладки Феродо Премиер. Специално за Феродо Премиер имам опит покрай Жигулите - там няма забележка.





Иначе, Шкодата уверено си се движи. От пролетта на миналата година е навъртяла над 10000км основно съботно - неделни. Това са по 7000 на година. Горе долу прави 1/3 или 1/4 от километрите на новата кола, която карам ежедневно.

Шенкелите ги гресирам с може би най-доброто възможно на Мобил. Тази синя грес не реагира с вода и се ползва за най-тежки експлоатационни условия. Окачването на Шкодата е в отлично състояние и ми се ще да си остане в такова, въпреки, че си я карам бая активно.

Същата ползвам и за Волгата ми например. Тази година на нея й сложих нови шенкели, резбови втулки, амортисьори отпред и отзад, лагери, нови втулки на паразитния хебел, абе всичко износено ново. Синя грес, реглаж и вози фантастично.

Та това е греста:





И по темата разходки - ето ни на пътя между Роман и Мездра:







Търся семерингите на предните главини и евентуално лагерите!

Преди дни май те засякох на светофара на Центъра по хигиена, с малкото отзад. Много е лачена колата

Да събудя отдавна непипаната тема.
Януари, заради капещо термостатно тяло и каране неприлично бързо по магистралата, успешно прегрях Шкодата. Ама не смеси, а само извря през казанчето. В някакъв момент източих антифриза, преуплътних термостатното тяло да не тече, и смених парното. Беше слагано някакво парно от нещо, не се управляваше от таблото, абе куца работа. Даже изначално нямаше кран. Как е карана, един господ знае. Сложих кран, ама пак беше тъпо. Един приятел ми подари ново комплект и така нещата се наредиха.


С малко гимнастика го монтирах успешно.
Вече нямаме ВиК елементи из салона, всичко работи като в дебелите книги. Даже лостчетата се местят много леко.


Заредих с някаква вода и отвреме навреме се возех. Хубаво, обаче пак избълбука.
Накрая стана ясно, че съм я окотил качествено.
Свалих главата. Оказа се спукана. Купих друга и я ревизирахме напълно. Хубава гарнитура на Елринг, нови оригинални болтове на главата, че старите не приличаха на нищо.
Колата без изненади заработи и тръгнах да се возя. Засякохме се с Митко Ненов на бензиностанцията, нали сме съкварталци с него.


Повозих се малко, двигателят почна да работи много по-шумно. Оказа се, че едната тръба на гърнето е заминала. Купих ново полско гърне. Пасна без драми и греене, звукът си е съвсем правилния.

Тука е с новото гърне на Петрохан.




Прибирам се в София и същата вечер взе, че ми застърга дясното предно колело. Накладките приключиха.
На другата сутрин свалям дясната гума. Дискът се оказа в отлично здраве, върнах буталата на апарата и сложих нови накладки.
Отляво обаче се оказа, че ми е блокирало едното бутало.


Почна се едно велико ровене и търсене къде са ми двата нови апарата.
След 4 часа, много пот и ругатни... В една бяла безлична торбичка намерих това:


Логично, сложих нови тръбички, маркуч и ето какво се получи:


В крайна сметка спира отлично и не се наложи да сменям дискове, защото старите не бяха износени.
За момента колата е в изправност. Мина вече към 1000км, проверих болтовете на главата, нищо не се е рахлабило. Заредена е с хубав антифриз и дано повече няма неприятни изненади.

През 2022г предимно карам нова кола, а по парадите, доколкото изобщо ходя, съм с Волгата.

Условно закрих сезона на Стара Загора тая събота. Отдавна не бях ходил, а колегите редовно ме канят. Изкарах си супер.
Миналата зима карах и старите коли на сняг, и тази не мисля да ги спирам.