Нека да напиша как мина за мен срещата.
Първо,с пристигането с жена ми се изпокарахме-явно емоцията ни дойде в повече и трябваше да избие на някъде..Лошото е,че дори някои колеги разбраха за това,но беше неизбежно просто..До вечерта пак си се обичахме
От там на сетне настроението започна да се вдига по лека-лека и на края на срещата беше като индикатор за пълен резервоар!
Първият ден(петък),за мен беше ден за запознанства с колеги.Запознах се със Цвети(Шкодичка) и Георги Г.
Изключително готини хора, с които много си допаднахме(семействата ни).Много,много се радвам,че се запознахме!
През деня бяхме на басейн,а вечерта,благодарение на Георги и Цвети имахме резервация за ресторант,където се събрахме всички шкодаджии,които бяхме пристигнали от петък.В ресторанта избухнахме яко,като Искрен беше моторът,както винаги..Страшно много смях и настроение,като Морковчето беше в центъра на вниманието(клиповете говорят красноречиво)
Запознах се с Боби(Бондо) и обсъдихме някои детайли относно
Ден втори(събота) и Пистата.Прекрасен слънчев ден в полите на Рила!Прекрасна писта,безкрайно дълга и предлагаща неограничени възможности,дори за Перлата
Този ден за мен бе отново пълен със запознанства:посрещнахме подобаващо колегата ИГеоргиев,запознах се с Редалекс после и със Зло-то ку-ку).Много се радвам!
След това дойде ред на запознанството ми с Ицето(Вероломния кръчмар).Този човек директно ми навря ключовете на Шкодата си в ръцете ми и вика:Карай!
Не знам колко широко скроен трябва да е човек,за да направи подобен жест...!!!На всичкото от горе позволи на жена ми да паркира Топазената принцеса на "софийски гараж",с включено"самопаркиране"(как се казваше екстрата?),което буквално самО паркира колата,без да докосваш волана.Жена ми беше супер изненадана и като слезе от колата думите и бяха:"искам такава Шкода"
Ице,безкрайно съм ти благодарен за всичко!!!
На пистата добихте вече представа кое и как.Изкоментирах,че Бондо падна от Нено,но реално не е точно така,защото Неновата кола е 30 коня повече,а разликата е наистина нищожна.Боби ми предложи да пробвам неговия изтребител(благодаря ти!),но аз вече бях карал тази на Ицето,а те са еднакви като двигател(1.4тси) и имах представа.Много пъргави автомобили са 1.4,перфектен двигател за ежедневка.
Емоциите от пистата още ни държаха,когато се озовах отново на едно басейнче заедно с Баш,Баш Админа.Е,в такава компания вече премисляш всяка своя дума по два пъти,под страх от БАНанче..хаха,Емо,да не ми се вържеш!
Вечерта се събрахме отново всички в едно друго ресторантче и хапнахме и пийнахме,обобщавайки изминалия прекрасен ден.
Така неусетно,след много положителни емоции дойде и
Ден трети(неделя).Много колеги предпочетоха да си тръгнат,но се намериха и едни луди глави,които поеха по стръмните завойчета на горе към лифта.Пътят е уникален-хубав асвалт и невероятно готини завойчета сред вековните борови гори!
Благодаря на Цвети и Митко,Нено и Нели за това,че споделихме изкачването до Рилските езера.Това преживяване няма да го описвам.Който е ходил-знае.Който не е(като нас),трябва да го направи в този живот!
Това беше срещата в Сепарева баня през моята призма.
Много ми хареса и благодаря безкрайно на организатора Боби(Бондо)и всички колеги,допринесли с присъствието си да се случи този прекрасен уикенд!!!