Ц-Е-Ц-О РАНИЦАТА, Не си съвсем прав.
Човек, който купува нова кола и е наясно с математиката, не гледа само единичната цена на самата кола, а трябва да гледа ТСО-то, за предполагаемия период на притежание, 3-5-7-10-15-20 години.
Тогава сметката става друга:
1. Цена на самата кола - ххххххх лв
2. Цена на регулярното обслужване -хххх лв
3. Цена на консумативите (гуми/джанти/масла/течности/филтри/стелки и т.н.) - ххххх лв
4. Цена на горивото за предполагаемия пробег за тези години, и тук идва момента на усреднения разход, - хххххх лв
5. Цена на дооборудване, ретрофити, афтърмаркет и т.н. - ххххх лв
6. Цена на застраховки, данъци, такси и други - хххх лв
7. Цена на евентуални непредвидени разходи, виновен удар, неща, които не се покриват от застраховките - % от хххх лв.
8. Цена за предполагаеми фабрични несъвършенства/дефекти, следгаранционни - хххх лв.
9. Цена на нещо, което може да съм пропуснал
Тегли се чертата и човека вижда колко ще му струва да си вози задника от точка А до точка Б, ежедневно или ежемесечно.
Тук вече излиза, че цената на самата кола не е най-големия фактор.
И ако може да си го позволи значи това е неговата кола и я взима, ако ли не, то минава на друга марка/модел и пак по калкулатора.
Не са единици хора, купили си колата по душа и после на първото обслужване или ремонт и олеле малеле.